История

Landseer European Continental Type/ Landseer ECT  
За първи път, преди повече от 200 години, тези големи кучета в бяло и черно били забелязани от европейските рибари, заселници на Нюфаундленд (Terra Nova или Новата земя) - остров разположен в Атлантическия океан, днес част от Канада.
Нарeкли ги кучетата от Новата земя. Те били много популярни и разпространени, тъй като помагали на рибарите да изтеглят мрежите и лодките си на брега. Често ги използвали и като водни спасители, да вадят от вледеняващите води на острова давещи се хора.
Чрез европейските заселници, заради привлекателния им външен вид и отлични плувни умения, тези симпатични гиганти достигнали и до Англия. Предполага се, че за първи път значителен брой от тях са внесени около 1770 г.
В сравнение със съвременните им потомци, кучетата от Новата земя били много по-високи и с по-дълги крака. Екземплярите, пренесени в Европа били с височина на холката над 110 см и по онези времена били считани за „най-високите кучета в света”. През тези години често те били кръстосвани с Нюфаундленд, кучета които били по-ниски и така височината им значително намаляла.
Тук ще отбележим, че благодарение на впечатляващия си външен вид и завидни умения, тези кучета станали обект и на различни произведения на изкуството (главно литература и живопис).
Първите писмени доказателства за кучето от Новата земя се откриват в книгата „Джентълмени ковачи” (The Gentlemen farrier), написана през далечната 1732 г. от писател с псевдоним „Благородникът” ("Person of Quality"), а след това и в известната „История на земята и живата природа” ("An History of the Earth and Animated Nature") от Оливър Голдсмит (Oliver Goldsmith), издадена през 1774 г., в която кучето от Новата земя е описано много обширно и впечатляващо.

В Европа, първи за кучето от Новата земя, пише Е. А. Цимерман през 1778 г. А по-късно, през 1790 г. е споменато и от Томас Бюик в прочутата му книга „Обща история на четириногите” ("A General History of Quadrupeds"), в която е поместена и рисунка.

Едно от най-популярните произведения, посветено на тях е „Епитафия за едно куче” (Epitaph to a Dog), известно още като „Надпис върху паметника на един Нюфаундленд”, поема от знаменития любител на животни лорд Байрон.

Поемата е написана през 1808 г. и е посветенa на кучето му Боцман от порода „нюфаудленд” известна тогава, като кучето от Новата земя, починало от бяс. Когато разбрал, че кучето му е болно от страшната болест, въпреки опасността, Байрон продължил сам да се грижи за него до самия край,  без да се притеснява, че може да се зарази или да бъде ухапан от него.

Стиховете са изписани върху надгробната плоча на Боцман, която по големина, надминава тази, поставена за неговия собственик. Боцман е погребан в Нюстедското абатство, имението на Байрон.

Епитафия за едно куче
Тук на това място
почива този, който притежаваше
хубост без суетност,
сила без арогантност,
кураж без жестокост
и всяка една от добродетелите на човека,
без нито един от пороците му.
Тази възхвала, която би била празно ласкателство,
ако бе посветена на човек е малка отплата в памет на
Боцман, куче
родено на о. Нюфаундленд през май 1803
починало в Нюстед на 18 ноември 1808.

В този период до 1880 г. кучето в бяло и черно намира място в повече от 60 книги и множество картини.

Най-известната картина с изображение на породата е нарисувана от сър Едуин Ландсир, популярен художник от викторианска Англия, познат предимно с картините си на животни.

Картината е озаглавена „Един изтъкнат член на човешкото общество” ("A Distinguished Member of Humane Society") и е нарисувана през 1838 г. Сър Едуин Ландсир обичал да рисува кучетата в бяло и черно, а това помогнало много за утвърждаването и популяризирането на породата. В негова чест, бяло-черното куче от Новата земя получава името „Ландзеер”.

 
„Един изтъкнат член на човешкото общество” от сър Едуин Ландсир
Както се вижда на картината - „Един изтъкнат член на човешкото общество” представлява портрет на голямо куче в бяло и черно, по външен вид представляващо в пълно сходство куче от породата Ландзеер днес. Знае се, че в действителност то е спасило от удавяне повече от двадесет души. В знак на благодарност, официално това куче е  било прието за член на човешкото общество.

 „Спасена” друга картина от сър Едуин Ландсир

В Англия породата се радвала на все по-засилваща се популярност. Кучетата продължавали да бъдат кръстосвани с черния Нюфаундленд, защото ги считали за негова разновидност. Постепенно се установило, че освен цвета има и твърде много други различия, които съществуват между кучето Ландзеер и Нюфаудленда.

Счита се, че след като двете породи са били безразборно чифтосвани помежду си, първите истински и селектирани представители на съвременната порода „Ландзеер” са от кучило, родено в Холандия през 1893 г. Второто кучило селектирани Ландзеери се раждат в Швейцария през 1902 г. Това кучило става родоначалник на възобновената порода в Европа. В този период няколко развъдчици в Европа се опитват да дадат втори живот на породата, но усилията им са възпрепятствани от започналата Първа световна война, по времето на която повечето кучета от породата били избити. След края на войната, нови ентусиасти от Холандия, Германия и Швейцария започват отново да ги развъждат, но след войната са били открити твърде малък брой останали живи кучета. Това обяснява основната причина и до днес тази порода да се счита за рядка.  В периода, между 1945 г. и 1960 г. Ландзеерът от европейски континентален тип все още не е бил обособен като самостоятелна порода, а е бил част от клубовете Нюфаундленд в Европа.

Най-накрая, заради съществените различия между Нюфаундлендите и Ландзеерите, както и заради нарастващата популярност на вторите, Международната федерация по кинология (FCI) ги обособява като отделна порода през 1960 г. Тази порода е наречена „Ландзеер Европейски  Континентален Тип” (Landseer European Continental Type/ Landseer ECT). След регистриране на породата, популярността й още повече нараства и бързо се разпространява из цяла Европа.

Често представителите на породата Ландзеер могат да бъдат сбъркани от любителите с представителите на Нюфаундленд тип Ландзеер. Но поставени едно до друго кучета от тези две прекрасни породи ясно могат да бъдат разграничени. Нюфаундленд тип Ландзеер е разновидност на породата „Нюфаундленд”, като името се използва, за да се обозначи цвета на кучетата, които са черни с изцяло черни глави и бели на черни петна участъци от тялото. Нюфаудлендът е с по-изразен стоп, по-компактен и с по-гъста козина. Ландзеерът е видимо по-високо и стройно куче, с различен цвят, структура и гъстота на косъма, различна украска и различен череп и муцуна. Двете породи са известни с уравновесния си характер. Те са отлични компаньони,  смели, надеждни и безкрайно преданни приятели.  Смята се, че са едни от най-подходящите породи за семейства с малки деца.
Освен по външен вид и козина, Ландзеерите се различават от Нюфаундлендите и по това, че те са по-активни и подвижни и остават такива до дълбока старост.

С Благодарности за превода на PURPLE